Сократ питал, какво представлява симетрията? Външното е "предмет"(за оценка или рефлексия)
на вътрешното, то е някаква негова цел (при Аристотел - това ще се систематизира в теорията за ентелехията, т.е. външното осъществяване на вещта е всъщност постигане на нейната цел). Целесъобразността е външна (полза) и вътрешна (съвършенство). Сократ за първи път поставя проблема за красивото като целесъобразност, като постигане на целта?
Сократовата естетика е телеологична. Всеки бог е някакъв телеологичен принцип, той е овъншняване, обективиране на една идея в космоса. Това е свързано с телеологическият принцип и принцип на разума. Човекът и космосът са целесъобразни. Самият принцип на
целесъобразността има свръхестествен характер - възприема се чрез умственото
зрение. Утилитаризмът на Сократ ни открива, че “всеки предмет е красив с оглед на своята
полза”. Красотата в живота винаги съществува с оглед на нещо, като полезна за
нещо.
При Сократ съществува една допълнителна дистинкция. Той разграничава красивото от благото, т.е. те не са тъждествени, въпреки че и двете са целесъобразни. Те съвпадат по съдържание, но не съвпадат по форма. И грозното може да бъде целесъобразно Красивото не е просто благо; за естетическите принципи е важно то да има съзерцателен, безкористен характер. (нещо, което вече отбеляза Дядо Ники)
Телеологията не е учение за простата целесъобразност - красивото има съзерцателен характер.
Антропологичната степен в естетиката предполага образа като смисъл. А изкуството е подражание. Изкуството съзнателно подражава на човека, на вътрешния му живот - това е спецификата на художествената сфера. Оттук идва и разграничението на красивото от благото и ползата.
Изкуството е неутрална сфера, то е съзерцателност. Въпреки че Сократ, акцентира върху тази съзерцателност, все пак общият античен светоглед е, че тази неутрална съзерцателност е свързана с целесъобразни принципи. Неговата съзерцателност не пречи на този принцип.
Изкуството трябва да създава и красиви и полезни неща, то трябва, показвайки
ни красивото, да ни го показва и като полезно.
Ето защо се интересувам от красиви думи (и тяхната целесъобразност, може би)
В идеята на Сократ , че “истината се ражда в спора”, най- важният принцип е иронията. В диалозите Сократ иронизира себе си и извисява думите. В този смисъл неговата ирония е
възвисяване на съзнанието. виж: “Големият Хипий” и Ксенофонт за Сократ.
Трети стадий на естетиката е синтез на антропологическия и космологическия стадий. В новата естетика отново космосът е висшето битие, но то е пронизано от логически категории. Този космос е вътрешен, близък на човека, отношенията са еротически. Тази естетика е вече спекулативна.
При Платон изниква първата трудност - патологичен вербализъм - категориите менят своето
съдържание. Няма определени произведения, касаещи строго естетически проблеми -схващанията му по тези въпроси са навсякъде - Федър, Федон,Държавата, Пирът и т.н. Друга трудност е свързана с това, че нашият обезбожествено-умен свят е много по-различен от този на Платон. Насладата от произведенията на Платон е не само метафизическа, но и чисто естетическа, художествена - те са построени като художествени произведения.
Как се конструира битието, спрямо което ние отнасяме естетическите категории? - по 4 принципа, които са йерархично подредени:
1. Учението за единното/благото/- то не може да се дефинира, т.е. не може да се каже какво е то, то е най-общото понятие.
2. Космическият ум - средоточие на всичко смислено и разумно.
3. Космическата душа - носи в себе си динамичност, одухотворяващ принцип.
4. Космос - това тяло, в което се въплъщават горните 3 принципа. Светът се ражда от брака на ейдосите и материята.
Учението за ейдосите=идеите. Те не са чисто абстрактни, голи, логически форми. Красотата не е стихиите или елементите, а именно света на идеите.
Красотата е ейдос. Ейдосът се различава от формалното, логическо, абстрактно понятие. Ейдосът е видимата същност на вещта, той е нейният смисъл, който е зрим за вътрешното око. Ейдосът е умният лик на вещта. Той е субстанцията, вътрешната сила, смисловата енергия, целта на вещта. Той е модел или моделно пораждаща същност. Телата, вещите са функции на ейдосите. Ейдосът е лик на смисъла, който се вижда от мисълта, от ума, докато логосът не се съзерцава от духа, той е зададен като метод, закон, абстракция и обобщение. Логосът е само
принцип и метод, а ейдосът е цялост. Акцентира се на картинното на фигурното. В този свят на идеите най-висшите ейдоси са тези на красотата и справедливостта.
Основни проблеми в Платоновата естетика са:
1. учението за естетическия принцип, т.е. за принципа на естетическото познание и естетическата предметност и формите на неговото функциониране;
2. проблемът за художествената действителност като общо и за изкуството в частност, т.е. за реализацията на красивото;
3. за естетическото/художествено/възпитание, което включва и всички други форми на възпитание.
Красотата сама по себе си - тя се проявява като съединение на ейдоса с материята, т.е. трябва да се обособи естетическата сфера от всички други сфери /Големият Хипий, Федър, Федон и др./. Една естетическа вещ предполага корелативно естетическо съзнание, което да я възприеме. В "Големият Хипий" е отбелязано как трябва да се отхвърлят всички предходни дефиниции като се критикува софистката теза и се търси понятие за красивото само по себе си - вещта не е самата идея, напротив вещта се определя от идеята.
Подходящото не е красиво, то е средство за благото, но може да не е благото, а красотата е благото.
Удоволствието също не може да е критерий за красиво, красивото не е само приятното във видимия свят, т.е. така се отграничава сферата на удоволствието. Платон тук казва само, че красотата съществува сама по себе си, но не я определя, дефинира. Красотата не се ограничава със субективните предикати, а е обективна реалност.
Отграничава се естетическата сфера, идеята за красотата от вдъхновението,възторга, който е 4 типа:
1.дарен от Аполон - вдъхновява разума;
2. дарен от Дионис;
3. дарен от музите - за създаване на художествени произведения;
4. тип безумство - любовта.
Позволявам си да поставя това, защото поради скромността си, смятам за уместно преди да скачаме на Кант да разберем други интересни неща преди него.
Иначе за Кант винаги имам търпение, но е нужно и нещо друго... близко до вдъхновението, за да го коментирам смело :)