Re: Топ 10 философски книги
Към hphgrb01: В изречението със завесата съм бил неясен; стратегията на списъка не беше "аналитична" и при мен не аналитичната традиция доведе до резултати като Дельоз, Дерида, Лакан и Нанси. οсках да кажа, че поради избора да представя сравнително континентален списък от заглавия, от този списък отпаднаха книги, които са ми повлияли не малко, а именно тези на Витгенщайн, Дейвидсън, Остин, Сърл...
А говорих за стратегия, защото според мен е трудно да се говори за философски книги въобще като при това да трябва да изброиш сравнително малък брой: малко вероятно е списъкът да не е продиктуван от някаква прагматичност на избора. Човек, според мен, се съобразява поне с няколко неща. На първо място, разбира се,с личния си вкус и личната си история на четене (затова става въпрос за "любими книги", нали:-)), но освен това с предположена от него аудитория (не е случайно, че вероятно всички са чували, ако не друго, поне авторите, които включих), с нейните интереси, а също и с някаква по-обща история на философията и прочие. Човек не пише въобще, а се обръща към някого, в противен случай щеше да си води дневник, а не да изпраща съобщения във форума:-) Така например, ако бях написал имена като това на Бернар Щиглер (с "Техниката и времето" 1 и 2), Мики Кийоши (с "Логика на въображението"), Нишитани Осаму, Юаса Хиро или Авитал Ронел шансът да може да се случи разговор върху тях щеше да е минимален.
Така идвам и до репликата си към Лилия, която казва че не е тесен специалист и го обяснява с аргумента, че е тесен специалист в няколко области:р :-) Аз искрено се надявах ако отговорът ти не е, че не си тесен специалист, то поне да кажеш, че става въпрос за проблема на философското разноречиво несговаряне. Тъй като явно не е и това, то започвам да чета Йан Хакинг и да подобрявам културата си по философия на науката (която хич я няма):-). Но за друго иде реч: почти целият ти списък беше изграден от неща по философия на науката. Разбира се, всеки обича да говори за онова, което го вълнува, но ето аз изпратих своя списък и отместих (ща - не ща) посоката, която списъкът на Борис (в по-малка степен) и твоя бяха задали. ο въпреки че посока май все още има, и то благодарение на вашата добронамереност, разговорът върху отделните книги сякаш спря да се случва. Включването на Васил ми изглежда като реакция (съзнателна или не) на тази ситуация, т.е. вече няма смисъл да се коментират книгите, просто всеки изброява своя списък независимо от разговора. Съгласен съм с мнението на Сантулова за изпратеното от Васил, но поради горните причини, неговата реакция ми се струва мотивирана. (Васко, ако се включиш с опровержение, само да ти кажа: то не би означавало нищо повече от това, че реакцията ти е била несъзнателна:-))
Дълго стана, ама искам да кажа още две думи, за неща, които са ми по-интересни. Първото е към hphgrb01, който се отнесе сериозно към въпроса за броенето на книгите. Аз се сетих за полемиката на Хусерл с Фреге от "Философия на аритметиката"(1891г.). (Не бива да забравяме, че Хусерл впоследствие променя позицията си). Та там Хусерл настоява, че числото в някакъв смисъл предхожда понятието и че единството, конститутивно за всяко число, трябва да бъде изначално дадено в самия обект на непосредственото му възприемане. Хусерл обаче не изпада в проблемите на Мил, когото остро критикува за психологизма му. Във "Философия на аритметиката" той по-скоро се опитва да види как е възможно свързването на числото като априорно понятие и единството на отделните обекти, без което те не биха били преброими (това единство означава, че има "нещо въобще"/"etwas uberhaupt", което ние виждаме като едно цяло). Според Хусерл Фреге вижда само първата част на проблема, а Мил - само втората. Ако и двете неща са изначално дадени, то трябва да се мисли една по-сложна връзка между понятието и числото. Хусерл още тук използва интенцията като решение на проблема, но тук интенционалните анализи са все още анализи на една психологическа интенция, за което и Фреге критикува Хусерл.
Споменавам Хусерл, защото ми се струва в случая с книгите има често такова разминаване между конкретния обект, чиято основа е нещото въобще, и понятието (което ще абстрахира, например "Критика на чистия разум" от А и Б като една книга), че ние просто не успяваме да свържем двете.
Не съм съгласен обаче със Сантулова, когато предлага да не говорим за книга или още повече за обект, а за текстове. Текстът е още по-неясно нещо и е почти невъзможно да говорим за някой текст, бил той и любим, без той да бъде обект; т.е. с нищо не решаваме горния проблем. Още повече ако приемем, че текстът предполага такава множественост, която да изключва свеждането до единица.
Хитро измъкване е решението на Любен, който е сложил тежестта върху авторите (не че това е безпроблемно, например говорим за ранен и късен Витгенщайн и прочие). Все пак особено ми е симпатична неговата десета точка:-)
Във връзка с Лакан, в диалектиката на желанието освен желанието и искането, има и един трети елемент - нуждата. Докато обектите на нуждата и на искането са ясни, макар че този на нуждата скрива обекта на искането (детето казва, че е гладно, но всъщност иска майчина прегръдка, например), обектът на желанието е изцяло убеглив.
Но при Любен тази фраза за Лакан на края на съобщението му наистина е идеалният помощник за тезата, че не знае защо точно тези книги са му любими:)
Аз се сещам за още два довода, защо да не (можеш/искаш) да изпратиш свой списък:
1. οдеята за класация и то с решените 10 номера (топ тен) е твърде поп. Нежеланието за собствена класация може са е форма на съпротива срещу културната индустрия, навлизаща във философията. (Което ми напомня, че бях забравил да включа един от най-важните за мен автори, а именно Теодор Визенгрунд А., с неговите "Негативна диалектика" и "Естетическа теория").
2. Невъзможност за класация поради убегливите граници на "философията". Според мен, "Поетика на пространството" на Башлар не е съвсем философска книга, но как да отсъдим. (Към Сантулова: не съм голям почитател на онзи Башлар, който е спрял да се занимава с наука, но на Зашев много много се радвам. В "Естетически отклонения" има много хубави работи:-)) Макс Вебер, Мишел Фуко, Волфганг οзер и др. обаче ми се струват философи. Ама какво говоря - в списъка ми се мъдрят Лакан и Бланшо:-)
ο вече наистина накрая, реплика към Весела: и какво, и аз съм с двойно филологическо образование:р
