Search options

Тъга, не обида, обидата предполага его и нараняването му, дори изрично се почудих коя да е думата; много харесвам шегите от днес, а сега ще се оттегля, защото забелязах още една нередност. Става дума за демонстративното доказателство, изглежда не правя разлика между истина и реалност, т.е. мисля, че ако някой в света достави малката предпоставка, всичко ще е наред; класическата античност много пречи, както се убеждавам все;
Освен това се налага да помисля как може да има празни изказвания.

Благодаря, Хераклит, пояснението помага. Мога да се съглася и със stranger за света. Но всичко това отдавна няма значение, защото разбрах къде допускам грешка (допускам я от години и все забравям). Мислех си, в характерите има последователност, независимо дали ги правят само "външни" производства, дали са отгласи от случките в една уютна сърцевина или са си отсъствие от начало до край. οзвинете тези "от начало до край", "външни" и пр., вземете ги само като фигури на речта и пак като указания, не търсете отношения в тях.
ο така все ми се струваше, че характерът е систематичен, въпреки спорното начало. По-лошо, взимах характера за нещо дискретно, в което всяка част оцветява другите по всевъзможни начини (поне не си мислех, че не е динамичен). Ако се сещате за онези игри, в които на една магнитна квадратна дъска има много разбъркани изрисувани плочки? В зависимост от подредбата се появява различна картина, но винаги една плочка липсва. Така може останалите да мърдат. Празната се мести и все напомня как няма завършек. ο да, ние движим плочките, различните картини преминават. Някои се оказват доста причудливи, други ми се виждат смислени само на мен. Тези последните имат само вид на картини, само формата им е такава, но липсва съгласие, по силата на което всички или поне малка група хора биха се съгласили какво са. ο все пак, за съжаление, ако намерим една приемлива, прагматично кратка последователност от движения, ще получим една-единствена, вече определена, предварително замислена, най-добра. Тя си е там през цялото време, но трябва да бъде видяна (и разпозната). Другите, както се оказва, са грешки (но само в сравнение с нея!), неточности или неверни решения, макар и красиви на вид. Ако не стигнем до решението, само ще редим картини и никоя няма да е по-добра или по-лоша. Да, явно трябва да се върна повече от 2,500 години назад и да си сложа туника, тогава ще съм в крак със света.

А за Шопенхауер се говори дълго, събира публика отдавна след като си е тръгнал. Значи в едно не се заблуждавам, това е рядко умение. Продължавам да твърдя, че той демонстрира нещо важно.

Ако е така, той прави нещо добре познато -- самоутвърждава се, изтиквайки встрани едно, често произволно, друго. Но дали тайната му отпада. Това е много интересно; светът е лош, ти искаш да не е, може би, но го преутвърждаваш само като лош, от време на време с някои нередности в речта/писането, рими например. Разбира се, лошият свят оцветява и тях, но формата им остава.

Ш, може би е редно да си по-внимателен с думите към жените, малките градове, децата. Вероятно ще е добре да отделиш време и на правописа си. "Американка" се пише без "Х" и с "е", а градчето, което споменаваш, се изписва "Червен бряг". Казвам го, защото е в противоречие с типажа ти, жалко. Не познавам философи, но от тези, които четохме в университета, не забелязах някой да е сух. Всъщност няма да се намесвам повече, може би и въпросът ми не влиза в темата.

Аз все още искам да разбера кой е нашият свят. Съжалявам, ако намесата ми е нежелана. Благодаря предварително; това ме интересува. Надявам се да не прекъсвам нормалния ход на разговора.

За писането с грешки: Hапротив, болка за умиране е. Това все пак е въпрос на нещо като точност, хм? Разбира се, някои хора, при всички усилия, не схващат текстовете, правят разни странни скокове интерпретирайки и ето -- фактологични грешки; нямам предвид тази точност. Аз например съм си доста далеч от нея или поне ми трябва една купчина статии, за да стигна до някакво прилично разбиране. Но пък това да пишеш както трябва означава да се следват няколко прости правила (добре де, далеч не няколко и не винаги прости). В някакъв смисъл е задължително и е по силите на всички студенти до един.

Всъщност използвах "прекрасен човек" преди мн време за Янакиев, забравяйки, че подобни словосъчетания имат други конотации и звучат някак смехотворно. Аз нямах това предвид. οсках да изразя одобрение и да наблегна върху "човек", така и реших първата дума да е оценъчна. Сега забелязах, че Muse, с това упорито слагане в кавички, може би се опитва да наложи друг trend в третирането на словосъчетанието.
А на мен най-много ми харесваше това условно наклонение навсякъде, някак звучеше доста недогматично. Да кажеш за някого, че не става за преподавател, е много тежко. Ако бях Янакиев, след прочита на този пост щях дълго да разглеждам сайтове с хладно оръжие и death kits.

Btw чудя се защо никой не казва нищо за хора като Николай Василев. Той например си е направо зловещ: тези разказчета за собственото му величие, отсъствията, важните министерски документи, които все трябва да получи някъде в средата на лекцията. ο разбира се, липсата на каквато и да е информативна и смислена лекция. Накрая изпитът при него е курсова работа от 5 страници, която той поглежда, разгръща (явно за да провери дали всички страници са запълнени от текст) и вписва оценка, докато ти си на третото си изречение.
Все още не мога да си обясня какво всъщност оценяват някои преподаватели. Обикновено просто разгръщат книжката (предполагам за да видят чуждото мнение), следва един дълбок поглед и ето, една много хубава шестица, макар че студентът например дори не е съвсем сигурен какво точно е философия на историята или да речем е прочел статията във википедия за Фο малко преди да произведе петте страници. Трябва да спомена и Сивилов с този заключителен тест. Трудно ми е да коментирам тук. А някой помни ли В. Динев и интересно наистина -- как така тук няма дълги страници с обяснения защо той не става за преподавател. Да, и Витан Стефанов. Тук няма да е честно да говоря, защото го видях за първи път на изпита, но пък го видях и чух. Нaистина, на тези хора трябва да се гледа само с нещо като научен интерес, за да не се налага преди лекция студентите да наливат с алкохол или да похапват медикаменти.

Не мога да разбера защо толкова се ядосах докато четях всички тези реплики; уж реших да си почина и да видя какво мислят философите.