Search options (Page 1 of 8)

Объркал съм се, в бързината съм решил, че ми отговаряте, а всъщност сте ми давали някаква обща реторика. Нямам против да не ме четат, но ми е неприятно да не ме четат, когато ми отговарят.

Иначе, ентусиазмът от типа "дайте да дадем" не ме трогва изобщо. Който иска и може, нека помага да се реформират философските организации в БАН и в СУ. Философията у нас има огромни проблеми и те наистина са най-вече историческо наследство. Не става дума само за ДС. Публична тайна е, че не всеки е можел да се добере до "разрешение" да учи философия в "ония години". Но все пак и това не трябва да се преекспонира, защото е неефективно за реформата. Итс ирелевънт, както биха казали боргите ;)

А реформата е вече наложителна – следя по това, че още в първи курс очаквахме реформи, очаквахме поне паралелни курсове в СУ, а вече години по-късно науката още се "ръководи" и има погрешно казармено разбиране на административната йерархия.

Който не иска и/или не може, казва "дайте да дадем". Не казвайте "дайте", а давайте!

Не взимам страна в спора, защото макар и да съм (донякъде страничен) свидетел на резултатите от него, не съм запознат с предпоставките.

1) Научната работа не се "ръководи", тя трябва да се организира. Посоките на научните изследвания са предмет на самите тях, а това, което външно може да им се даде, е организация. По моите представи администрацията на научна общност трябва да се занимава единствено с осигуряване на среда. В този смисъл не мога да възприема думите "ръководител", "директор", "шеф". Директорът на институт в БАН е (следва да е) само организатор на адекватна на изследванията среда, а не управител, шеф или "директор". Това е административна работа, не научна. (Като казвам "само организатор", не намеквам изобщо, че това е лесна работа, напротив.)

2) По линия на компетенцията си, научните кадри в БАН са учени. Не администратори. Администратори са тези, които са добили някаква призната и доказана организационна компетенция. Такава добиват специалистите по организационна психология или публична администрация. Един академик по физика, да речем, е преди всичко останало физик, и е физик заради доказаната си компетентност. А е администратор по случайност.

Тук искам да попитам:

Защо научната и административната йерархии в тези ни общности се възприемат като препокриващи се? Зависимост между чин и длъжност има при военните, но там има препокриване и на самата им дейност. Какъв е проблемът администрацията на научните организации да се делегира на администратори, организационни психолози и счетоводители, а учените да имат повече време за научна работа? Какъв е и проблемът тази администрация да се поеме от млади или дори много по-млади хора, пък били те и с малък или никакъв научен авторитет в общността? Нали не експертността в науката прави добър администратора, а именно експертността му в администрирането? Защо трябва да се разчита на случайността (ученият, който е и администратор), а не на доказаната компетентност (ученият прави наука, а администраторът организира)?

Не атакувам никого, както казах, няма да вземам страна в спора. Питанията са ми принципни и са към всички обсъждащи.

Освен това искам да призова за спазване на добър тон в тези дискусии. Сигурно има много причини за изостряне на тона у всички говорещи. Но все пак, моля да се придържаме към добър тон и съдържателни реплики. Въпреки че е форум ;)

Казвания от сорта на "дайте да дадем" и "ама вие не правите това правилно", в интернет-проектите съвсем правилно от правещите се определят като trolling. Който има интерес Уикипедия да е добра енциклопедия, има многобройни начини да работи за това. Който няма интерес — критикува "защо няма статия за еди-какво си, а има за друго". Статиите се пишат. "Защо няма статия" е мрънкане. Накратко — do not feed the troll.

Неуважение към Уикипедия? Шокиращо. Уикипедия е много по-ценна от всичките Британики на света. Просто точно тази статия в руската Уикипедия не струва. Уикипедия не е място, където се създават текстове, там само се указва и фиксира какво е казано вече. Значи просто руснаците имат объркана представа за виртуалното и това е проличало в енциклопедията. Сигурно и в другите езици е така. Просто няма достатъчно и ценна работа по въпроса, защото... въпросът за виртуалното не го заслужава.

Не съм казал изобщо, че не ценя Уикипедия. Обратното — не ценя енциклопедии от вида на Британика. Имам предвид не експертността на Британика, а несвободността и затвореността й. Ако търся експертност, ще чета в Citizendium. Но не в Британика.

"това полу-психопатно и полу-олигофренско явление "Уикипедия""... Е след тези думи вече загубихте почти цялото ми внимание.

Все едно.

Актуалност, казвате. И аз съм го бил казал — става дума за "действителността", за която споменах. "Идеално" срещу "веществено", "идеализъм" срещу "материализъм". Ми бива, ок.

Всъщност цялата тема на мен ми е интересна, но нямам време да я обговарям така. Ако имате нещо по темата, напишете го. Тук нищо не се казва. Само се нахвърлят някакви неща накуп. Ако се прави понятие за виртуално, трябва да му се изгради онтология. Това означава да се изведе смисълът, преносимото между различните изкази, които нахвърляхте. Трябва да се направи по философски онтологично, откъм разбирането, а не чисто описателно.

Но не може, защото винаги се оказва, че това е онтология на нещо друго. Виртуалното постоянно преповтаря други неща. Самата думичка е въведена в компютърното описанеи не от хуманитаристите, а от програмистите. Била е различна и модерна и се е означавал свят, който само на пръв поглед е различен. "Веществеността" не е достатъчно разграничение.

Не казвам, че "виртуално" е съвсем нова дума, говоря за въвеждането й в компютърната култура.

Виртуалното е умозрителен свят на идеи, но не съвсем и не винаги. Виртуалното е реално (разбирай действително), но не съвсем и не винаги. Виртуалното е и възможна действителност, но не съвсем и не винаги (понякога на реалности, които не можем да достигнем и действаме, казваме виртуалности). Виртуалното е и нищо, и "всичко" и това си личи най-добре, когато попитате някой ИТ-специалист какво е. Не знае. Всъщност знае, разбира се, но не може да обясни, защото има само обща представа, без начин за репродуцирането и споделянето й, без понятие.

Но това не е нещо ново. Свързва се с компютри и Интернет, заради игрите и заради истерията по изкуствения интелект преди години и нуждата от нови думички за Sci-Fi. Защото ако на мен ми се причуват гласове, това е виртуално, но ако чуавм гласове — тогава е "не-виртуално". Това е слабо обяснение. Вие казвахте за "привидността" и "измислеността", че те са критерии за разпознаване на виртуалното. Кое е привидното в една победа в WoW? И кое е измисленото в печеленето на пари от фирмена кампания в Second Life? Всичко? Нищо?

Виртуалната реалност е нещо като изкуствения интелект. Или като дървеното желязо. Грешка — изкуственият интелект е "дървено желязо", а виртуалната реалност е по-скоро нещо като "фундаментална основа". Да не влизам в подробности ;)

Като мислите виртуалното, как мислите обратното му?

Питам с цел. Всъщност, ако критерият е само "измислеността", не напредваме много. На практика накрая всичко опира до това кой е субектът. На мен критерият с "измислеността" не ми стои убедително, затова пак питам как казвате на това, което "не е виртуално"?

Прецизно и кратко казано, const, и аз го разбирам така :)
С това допълнение, между другото, че ако Х е готов извън нишката на разговора да си променя позициите, то за Х проследяването на темата от закъснелия посетител не е ценно. Докато за У е.
Утилитарно, ограничението не би трябвало да пречи изобщо — за Х нишката не е ценна, затова съществуването на репликата и изтриването й са равностойни. Докато за У е ценно следването на репликите, а то с ограничението се запазва.

(Не ме слушайте, и аз се обърках. οсках да кажа, че ограничението не пречи на свободата на казване тук, то ограничава само формално сайта, за да запазва логиката в дискусиите и да стоят всички реплики "на място". Което си е честно. Така че донт уори ;)